Медийна група България: MediaMall.bg Труд 24 Часа 168 Часа Хай Клуб Български фермер GEO
Добре дошли в нашия магазин! |

Количка

0 артикула

Продукти

Промоция

Получавате подарък за всеки закупен продукт до 20.04.2014

Скоро разглеждани

Каменната стая. Старобългарски загадки

Код: 2349
Каменната стая. Старобългарски загадки
Описание

Каменната стая” е под номер 7 в поредицата „Старобългарски загадки" от Николай Пенчев.

Както и в предишните заглавия, и тук главно действащо лице е Климент – княжеският писар, изпратен от Борис в крепостта Дръстър, за да държи пратениците на Ватикана под око.
Автор: Николай Пенчев

Издадена: 2017
кн. 7 от поредица Старобългарски загадки
Размери: 13x21
Националност: Българска
Мека корица
Илюстративен материал: без илюстративен материал
Брой страници: 216


 

  • Тегло: 0.340 кг
Цена: 11.99 лв.
Брой:
Изпрати на приятел Оцени продукта Добави в списъка с желания

Каменната стая” е под номер 7 в поредицата „Старобългарски загадки" от Николай Пенчев.

Както и в предишните заглавия, и тук главно действащо лице е Климент – княжеският писар, изпратен от Борис в крепостта Дръстър, за да държи пратениците на Ватикана под око.

Той обаче е натоварен и с друга важна задача – да разбере кой и защо извършва жестоки убийства на мъже в крепостта. Негов помощник в разследването е лекарят Агрипа.


Какво общо имат убийствата с тракийския бог Залмоксис? Ще успее ли Климент да залови и този път жестоките убийци? Ще разберете само от „Каменната стая”.

ОТКЪС:

Пролог
В устата на завързания мъж е натикан парцал, пристегнат за по-сигурно с въже. Голото му тяло лежи съвсем близо до ръба на скалата. Краката му, завързани с червен шнур, отчаяно рият земята, изскубвайки цели туфи трева. Слънчевите лъчи огряват скалите, отразяват се в слюдата на камъните и се връщат обратно към небето, превръщайки хъл- ма в огромен къс разтопено злато. Тих вятър се провира между клоните на дърветата, носейки надалеч песните на дроздове, косове и славеи.

Малък сив заек спира в края на поляната, изправя се на зад- ните крака, а носът му се сбръчква, душейки въздуха. По челото на мъжа се стичат капки пот, влизат в очите му и го заслепяват. Той върти глава във всички посоки, издува гър- ди в безуспешен опит да извика и скъса въжетата, стегнали тялото му.

Огненочервено, слънцето залязва зад близките хълмове.
– Тихо! Тихо! До вързания се приближава друг мъж, слаб и висок, с жилави ръце и здрави бедра. Последните слънчеви лъчи се отра- зяват в очите му и те проблясват червени, все едно са пълни с кръв. По устните му играе лека усмивка.
– Тихо! Не се страхувай! – мъжът коленичи до пленника си и започва да го гали по главата, опитвайки се да го успокои.
– Няма защо да се плашиш!

Там, където отиваш, ще те посрещнат царски! После ще се върнеш обратно и никога повече няма да те е страх от смъртта. Вързаният се опитва да каже нещо, но от устата му излиза само мучене. Очите му се завъртат безумно в орбитите си, краката му отново рият тревата, жилите на врата му се опъват.
– Успокой се! – разсеяно казва коленичилият до него, на- блюдавайки гаснещото слънце.

Изчаква още около минута, след което става и започва да обикаля около пленника.
– Бримо роди Бримос! Бримо роди Бримос! – напява мъжът, тропайки с крака, а ръцете му се стрелкат ту нагоре, ту надолу като страшни черни змии. Накрая спира танца си и коленичи, загледан в последния слънчев лъч.
– Приеми този пратеник, о, велико божество! Приеми го и го изслушай, защото той носи молбите ми. Приеми го, възнагради го и го върни отново при мен! – мъжът се покланя дълбоко, без да обръща внимание на завързания, който се мята като обезумял.

В този миг последният слънчев лъч угасва. Мъжът става, запалва две факли и ги закрепва внимателно на края на скалата. Хваща пленника и го издърпва до ръба. Отново започва да тропа с крака и да повтаря напева все по-силно и по-силно, докато песента му заглушава всичко останало.

Гласът му изтънява и когато преминава в дълъг писък, той рязко спира и бута жертвата си от ръба на скалата. Чува се тъп удар, болезнен стон, след което настава тишина. Уплашен от необичайните звуци, заекът помръдва с ухо и побягва.

Мъжът взема едната от факлите, навежда се и осветява под- ножието на скалата. Тялото на пленника се очертава ясно  черно и неподвижно. Мъртво. Мъжът се усмихва доволно, пада на колене и отново вдига ръце към небето.
– Ти прие моя пратеник, боже! Чуй и изпълни молбите ми, за да властвам над враговете си!

Убиецът се просва на земята и лежи така няколко минути. Накрая се изправя, заличава всички следи и доволен тръгва в нощта към проблясващите светлинки на близкия град.